BG run

Последен ден…

Палатката, която до днес някак успявахме да поправяме, най-накрая тотално ни предаде; счупи се една от пръчките, която я държи, а и  нещо я беше накълвало вечерта- сутринта имаше малки дупчици на покрива. Това съвсем не ни притесни разбира се Тази вечер щяхме да си спим в леглата.  

Нямахме търпение да тръгваме. Закусихме и потеглихме без да се туткаме много. Първите километри бяха много тежки, не се чувствах много добре и решихме да починем 30-на минути в едно село. Естествено, отново прибегнахме към допинг- сладоледа прави чудеса! След това нямах никакви проблеми и стигнах до село Миладиново, където мислехме да почиваме. Там трябваше да се появи и останалата част от екипа в лицето на Радо, който да завърши обиколката с нас, както и Марияна.

Намерихме една хубава сянка и решихме да останем там. Изкъпахме се и се излегнахме докато пристигнат другите. Бяхме си поръчали бюреци- няма такива бюреци в цяла България, най-добрите са при нас :)там до Inside. Както и да е, след около час се появиха Марияна и Ясен. Разбира се, радост голяма, приказки; не след дълго изненадващо се появяват и Митко с Ванката. Следобеда не можахме да поспим, но адреналина от близкия финал вече ни даваше криле. Радо се появи с колелото и вече бяхме готови да потегляме. Тръгнахме доста бързо и се наложи да поспрем малко за да не пристигнем преди уречения час.

Като влязохме в града ни чакаше патрулка, която ни ескортира чак до финала. Колкото повече се приближавахме към финиша, толкова повече сила ни идваше. Страхотно чувство ме обзе след последния завой преди финиша, когато вече видях мястото, от където тръгнах преди месец. Финиширахме, затворихме обиколката В този момент вече нищо не ме болеше, нито глезен, нито мазоли, нито нищо. Удоволствието от изпълнението на мечта е просто несравнимо и ти дава криле, дава ти много сладко чувство на удовлетворение от свършеното и определно те зарежда с енергия и ти вдъхва нови сили за нови подвизи

Приключението беше страхотно. Бягането беше само начин за предвижване, а истинското приключение беше преди и след това. Не знаехме къде ще спим следващия ден, всеки ден нови места, нови хора, нови случки. По време на цялата обиколка нямахме почти нито една лоша случка. Xората в селата бяха изключително гостоприемни и отзивчиви. Срещнахме много добри хора, на които искрено искам да благодаря за всичко, което направиха за нас. Имаше дни, които бяха много тежки и изнервящи , а хора като леля Добринка, баба Пенка, леля Светла и много други ни връщаха усмивките на лицата и ни зареждаха с много позитивна енергия само за няколко минути.

Искам страшно много да благодаря на трима души, без които това нямаше да се осъществи. Иван Янев, Радослав Колев и Евелин Милев.

Благодаря на семейството и приятелите си за подкрепата.

Благодаря на всички, които ми помагаха по време на обиколката било то с подслон, храна или морална подкрепа.

Големи благодарности на целия екип на Btourism, на екипа на вестник “Посредник”,както и на всички останали медии, които ми помогнаха по време на обиколката.

Надявам се скоро да намеря спонсори за следващото приключение - обиколка на света, с бягане разбира се и се надявам отново да ме подкрепяте, както по време на обиколката на България.

До скоро

За утре остават последни 65км.

Финала ще е около 8 часа вечерта. Влизаме в града от стария път за Хасково/ОЦК/; минаваме през кръговото на автогарата; пускаме се нагоре по бул”България” и финишираме на паметника на Левски до Общината. Ако някой иска да се включи в последните км или метри е добре дошъл.

Снимки ще слагам като се приберем вече в Кърджали.

Айде, не остана!!!

И тази вечер не се спа, ама сериозно недоспиване. Беше супер горещо. Точно леко се поунесох и започна да вали. Скоро палатката започна да пропуска, намокриха се спалните чували, а Ево спеше като къпан; да му имам съня, с Ванката супер се изнервихме, а той си спеше.

На сутринта отидохме в селото да си вземем нещо за хапване, но супер много ни се спеше и решихме да останем и да тръгнем чак към 2 часа. Опънахме се на едни хубави пейки и Ево отново заспа, макар че спа цяла вечер. Не знам Ванко как беше, но аз само се въртях и пак не можах да поспа.

Тръгнахме към 1:30. Беше ми супер тежко, всичко ми беше криво и много ми се спеше.
Днес беше много разочароващ ден. Изминахме по-малко от 40км и няма да мога да завърша на 30 Юни. Остават ни около 160км. Надявам се да финиширам на 1-и.

Вечерта намерихме една хубава хижичка. Изкъпахме се, хапнахме и ще се наспим като хората… надявам се.
Хижаря, чичо Кънчо, излезе много свестен човек и ни посрещна много добре.

Тези, двамата юнаци,  ме изненадаха много тази вечер. От къде я намериха тая торта не знам. Благодаря

Сутринта нямахме почти нищо за ядене, само някакви шоколади. Най-близкото село беше на 11км. Не губихме време и тръгнахме. За щастие, магазина там работеше и дори успяхме да си вземем хляб.

Сутринта направих 37км, като отново Ванко ме подкрепи първия час.

В 12:30 пристигнахме в село Варовник, намерихме една чешма малко след селото, където намерихме интересни хорица. Имаше някакви цигани, които се бяха настанили наоколо. Сабраха се, дойдоха при нас, приказвахме цял следобед, абе добри хора. Имаше и една много хубава девойка, даваха я за 20 хил. лева

Отново стана време да тръгваме. Нашите нови приятели ни изпратиха с викове

Вечерта приключихме с 71км.  Беше добър ден.

Остават два дни до 30 Юни и доста повече от 100км. Ще видим до къде ще стигнем утре и ще преценим дали да се пробваме да завършим на 30. Ако остават до 100км за последния ден ще ги бягам. 30 пълни дни се затварят на 1 Юли в 7:10 сутринта, така че имам време до тогава да приключа, дори ако трябва да бягам вечер.

Днес не ми се коментира.

Цял ден беше едно мудно, тежко. Изминахме само 40км. Останахме да пренощуваме в село Калово.

Не можахме да намерим един магазин, който да работи цял ден. В края на деня, извадихме малко късмет и една жена си била забравила телфона в магазина, та се върнала да си го вземе и успяхме да си вземем нещо за хапване. Не можахме да си купим хляб обаче, ставало със записване

Сутринта имаше супер гъста мъгла и не можехме да видим морето, макар че бяхме разпънали палатката на плажа. Както и да е, събрахме си нещата, хапнахме и отново път ни чакаше.

Няколко дни по-рано, Оля Караилиева беше писала на пощата с предложение да ни помогне с нощувката и всичко останало ако минаваме през Лозенец, така че плана ни днес беше да стигнем до там.

Като тръгнахме от Бургас се пуснахме по стария път за Созопол, който беше малко по-дълаг, но пък много спокоен и приятен. Ванко се включи първия час в бягането, а след това продължих сам. Доста по-добре се бяга с компания, по-леко минават километрите.

Почивахме в Дюни. Цял следобед бяхме на плажа. Оправих си малко разликата Ванко пък изгоря жестоко и вечерта не можа да си намери място.

Тръгнахме към 5 часа и се отправихме към Лозенец. Беше още много горещо, но исках да стигнем по-рано, за да си починем повечеко след това.

Оля направо ни разби, беше ни подготвила стая в едно хотелче. Миналата вечер беше най-лошата, тази пък най-добрата. Нямаше комари, нямаше жега, нямаше и чалга цяла вечер- беше екстра.

Оля се оказа много мило и приятно момиче, благодарим ти изключително много за всичко и ти желаем успех!

Тази сутрин имахме изключителна гледка от палатката.

Днес групата ни трябва да се увеличи с още един човек. На Ево братлето ще се включи до края, като всеки ден ще бяга по няколко километра с мен.

Нямаме много време, хапваме набързо и потегляме.

Движението естествено беше натоварено; камикадзетата отново бяха на пътя. Като прибавим и прохода преди Слънчев Бряг, общо взето се очертаваше ‘ страхотно’ бягане.

Около 1 часа бяхме в Слънчев Бряг. Трябваше да вземем Ванко от там и да продължим до Равда, където мислехме да починем. Позабавихме се малко докато се намерим и не остана много време за почивка. Направихме едно плажче и вече беше 5 часа- време за тръгване.

Ванко се включи в бягането и направи около 15км.

Вечерта пристигнахме в Бургас и намерихме място за палатката на едно плажче. Тази вечер обаче, може би, беше най-лошата в цялото пътуване. Беше супер горещо; имаше някакво кръчме наблизо, което по късно се превърна в дискотека; имаше и армия от комари, които ни разказаха играта. Тази нощ спах не повече от 3-4 часа.

Днес най-после упях да се наспя по-добре.

Благодаря страшно много на Ангел, баба Стефка и стария Buck

Пътя днес беше много натоварен, но все пак беше доста по-добре от Кулата - София. През повечето време имаше банкет, където горе-долy ставаше за бягане.

По обяд почивахме на някакво заведение по пътя.

Сутринта беше супер горещо, както и през по-голямата част от следобеда, но като стигнахе Обзор и най-накрая бяхме на плажа се появиха едни облаци, задухаха едни ветрове. За щастие по-късно времето се оправи.

Намерихме едно китайско ресторантче и хапнахме доволно. Тази вечер ще спим на плажа.

Рано рано, днес слънцето ни напече още в палатката. Още един горещ ден, но пък Варна ни чакаше

Държим си картата сгъната, така че да се вижда само маршрута, по който се движим в този ден. Последните няколко дни обаче, все разтваряме картата към морето. Много сили ни даде мисалта, че остава малко и сме там най-накрая.

Сутринта хапнахме и бързахме да тръгваме, защото ни оставаха само малко повече от 35км до Варна.

Тръгнах доста добре и избягах първите 25км за 2 часа, но отново глезена започна да ми създава проблеми и се позабавихме малко. Въпреки всичко, около 1 часа бяхме на морето. Предишната вечер се бях разбрал с Ангел да минем през тях, да се видим и да си починем. Смятахме да тръгваме вечерта, но после решихме да останем.

Ангел трябваше да се връща на работа и се разбрахме вечерта да ходим някаде. Ние се наспахме. После пихме кафе, гледахем ‘Това го знае всяко хлапе’ и си приказвахме с баба Стефка.

Вечерта излязохме за малко, видях се с Мими.

Като се прибирахме имахме леко тъпа случка, опитваийки да си купим сладолед в 11:30 вечерта, но за това вина има изцяло Ангел

Поздравления за Нинка. Желая ти много успехи !

Сутринта, дядо Генчо отново ни разясни пътя чак до Варна със всеки един детайл.

Отидохме до Мадара да разгледаме. Доста се позабавихме и тръгнахме точно в най-голямата жега. По обяд починахме в село Блъсково.

Следобед, след поредната порция сладолед се отправихме към Провадия и от там към Житница. С Ево имахме леки нервни кризи този етап, но както и да е.

Привечер пристигнахме в селото. Видяхме, че на картата има някакво язовирче малко след селото и решихме да пренощуваме там. Оказа се обаче, че това е частен язовир и всичко се плаща, а и не беше много евтино. От там ни казаха, че малко по нататък има друго язовирче, където можеше да останем. Намерихме го и разпънахме палата си. Сготвихме си, изкъпахме се и слушахме цяла вечер симфония на жабешките гласове. Комарите ни изпиха кръвта и заспахме бързо.

Утре сме във Варнааа